Вирусен менингит инкубационен период

Оглавление:

Вирусен менингит инкубационен период

Определение
Менингитът е възпаление на мозъчната обвивка. Той се причинява от вируси, бактерии, спирохети, гъбички, паразити, пряко дразнене на мозъчните обвивки от токсични вещества.

Клинична картина
Вирусните менингити протичат като остро фебрилно (с повишена температура) заболяване с менингеален синдром, с бистър ликвор (гръбначно-мозъчна течност) и доброкачествен ход.
Най-важният признак е менингеалния синдром, проявяващ се с главоболие, повръщане, ригидност на врата (невъзможност за навеждане на главата към гърдите поради съкращение на вратната мускулатура), свръхчувствителсност към светлина и звук. Само в средна Европа са познати над 50 типа вируси, причиняващи менингит.
Най-голямо значение имат три вирусни групи, които спадат към чревните вируси — Коксаки-вируси, ЕСНО-вируси и полиомиелитни вируси.

При Коксаки-вирусния менингит инфекцията се пренася от човек на човек по въздушно-капков или стомашно-чревен път, като най-често предизвиква епидемия между децата през летните месеци.
Началото на менингита е остро, с повишаване на температурата до 38-39 градуса С, главоболие, повръщане, свръхчувствителност към светлина.
Обикновено заболяването преминава за няколко дни, без особено лечение. Рядко обаче то може да продължи до 3-4 седмици или даже до 2 месеца. Ликворът е бистър.

Леченето е насочено към основните симптоми и се препоръчват противотемпературни и противогърчови средства, а по показание кортикостероидни и обезводняващи препарати. Лечението се провежда в болнично заведение. Прогнозата е добра.

При ЕСНО-вирусния менингит инфекцията прониква през стомашно-чревния тракт. Вирусите достигат до мозъчните обвивки по кръвен път. Епидемиите избухват през летните месеци.

Клинична картина
След изтичане на инкубационен (безсимптомен) период от 3-5 дни температурата се повишава и се развива менингиален синдром — главоболие, повръщане, ригидност на врата, свръхчувствителност към шум и светлина. Появяват се стомашно-чревни разстройства. Болестта продължава няколко дни до 3-4 седмици.

Лечение
Специфично лечение няма. Провежда се симптоматично лечение както при Коксаки-вирусния менингит. Прогнозата е благоприятна.
Вторичните вирусни менингити се характеризират с това, че мозъчните обвивки се засягат след като вирусът е поразил друг орган или система. Тук се включват полиомиелитният менингит, грипния менингит, варицела-зостер. При тези менингити често се наблюдава увреждане на централната нервна система.
Лечението е както при другите вирусни менингити.

Вирусен менингит

  • Вирусен менингит
  • Симптоми
  • Причини
  • Етиотропно лечение
  • Микоплазмена респираторна инфекция – симптоми и лечение0 11.окт.
  • Базалиома0 23.окт.
  • Херния на хранопровода – кога е необходима операция0 19.окт.

Вирусният менингит представлява възпаление на серозните мембрани на главния и по-рядко на гръбначния мозък, предизвикано от инфекция с вирусен произход. Сред различните видове менингит вирусният протича относително благоприятно.

Боледуват по-често деца и по-рядко хора в зряла възраст. Обикновено се регистрират единични случаи на заболяването, но са възможни и епидемични взривове.

Заразяването се осъществява чрез въздуха, тоест по-въздушно-капков път и чрез замърсени хранителни продукти и вода, тоест по фекално-орален път.

Какви са причините?

Заболяването може да се развие първично като самостоятелно, така и вторично като усложнение от прекарана инфекция.
Най-честият етиологичен фактор за вирусните менингити е ентеровирусната инфекция, първично засягаща лигавиците на тънкото и дебелото черво.

Също причинители могат да бъдат Коксаки вируси, а също и вирусът на Епщайн-Бар. Много рядко менингит може да предизвика херпесният вирус, заушката, цитомегаловирус, аденовирус и редица други вирусни инфекции.

Заболяването се развива по-често през летните месеци, което е свързано със сезонността на ентеровирусните инфекции.

Какви са симптомите?

Вирусният менингит се проявява след 2-10 дни инкубационен период.

Клиничните му изяви са разнообразни:

• Обикновено, началото на заболяването е остро – температурата на тялото се покачва до около 40 градуса по Целзий.

• Развива се главоболие, на болните им гадене и повръщат многократно;

• Изразената обща слабост се съпровожда със сънливост, понякога болните са зашеметени. При по-тежките случаи се наблюдава объркване и понякога се стига и до загуба на съзнание.

• Възможно е да възникне и миалгия – болки в мускулите на тялото;

• Често заболяването се съпровожда с храносмилателни разстройства, подобни на тези при гастроентерит – коремни спазми, редки изпражнения. Апетит отсъства. Кожата на лицето и шията се зачервяват и са горещи при палпация. Очите също почервеняват.

• При преглед на устната кухина се установява почервеняване на стените на фаринкса, сводовете на небцето, лигавицата на мекото небце и на сливиците.

• При наличие на усещане, че тилните, шийните и подчелюстните лимфни възли могат да бъдат увеличени, най-често причинителят на вирусния менингит се оказва вирусът на епидемичния паротит.

• Менингеалните симптоми /признаците, позволяващи да се постави диагноза менингит/ се проявяват с болки във врата и по целия гръбначен стълб, скованост на вратните мускули, изразяваща се в невъзможност за навеждане на главата напред.

Често се развиват и симптоми на Керниг – неспособност за разгъване на краката в колената и на Брудзински. След около седмица менингеалните симптоми регресират и температурата на тялото се нормализира.

Въпреки това чувството за умора и главоболието отзвучават в рамките на 2 седмици.

• При малките деца, особено при новородените менингитът може да се съчетае с възпаление на сърдечният мускул, тоест миокардит.

• Често възникват и катарални прояви – ринит, фарингит и ларингит.

Лечение на вирусен менингит

Серозният менингит, тоест възпалението на мембраните, в този случай, дължащо се на вируси, за хората в зряла възраст не представлява опасност.

На хоспитализация подлежат децата, бременните, хората в напреднала възраст и пациентите с имунодефицит, тоест при тези групи от хора, при които заболяването може да протече със сериозни усложнения и дори да доведе до фатален изход.

За подсилването на имунитета в по-тежките случаи се прилагат вътрешно имуноглобулини.

Етиотропното лечение на вирусния менингит, преди всичко, е насочено към овладяването на симптомите, тъй като специфични противовирусни препарати и до днес не са разработени.

Въпреки това ако заболяването е причинено от адено- или ентеровируси се назначават вътрешно препарати производни на рибавирина.

Менингит – какво трябва да знаем, за да се справим с него?

Топ билки и домашно лечение на менингит. Витамин С. Котешка стъпка. Стар чесън. Маслинови листа. Широколистен живовляк. Почивка. Хомеопатия. Лекарства. Към какъв лекар да се обърнем? Ваксина. Какво е менингит? Симптоми и видове: Вирусен. Бактериален. Туберкулозен. Температура. Заразен ли е? При възрастни и деца. Последствия. Как да се предпазим? Инкубационен период. Операция (пункция).

Менингит е едно от най-сериозните заболявания не само на съвремието. Изключително коварна болест, която първоначално протича като грипоподобно състояние, което е и причината за нейното подценяване и ненавременно лечение. Което пък от своя страна може да доведе до тежки последици за болния, а нерядко и до фатален край.

Затова е много важно да знаем как да различим различните видове менингит още от първи ден, в който усетим неразположение. А също и да сме наясно как да процедираме във всеки един случай.

От lechitel.net се погрижихме да съберем на едно място всичко, което трябва да знаете, за да се справите с менингита без това да остави последици върху организма ви.

Топ билки и домашно лечение на менингит

Добрите новини са, че менингитът (с изключение на някои особени тежки случаи на заболяването) може да бъде излекуван и в домашни условия. Допълнителната почивка и приемът на много течности помагат на организма да повиши защитните си сили, а като добавим към тях и лечение с билки, доказали своята ефективност срещу менингит, шансът да се справите с възпалението е голям.

Най-популярните билки за домашно лечение на менингит са стар чесън (чесън на скилидки), котешка стъпка и маслинови листа. Ще разгледаме всяка една от тях в подробности по-надолу в темата.

За да се справите ефикасно с менингита, е много важно да пиете повече течности и най-вече да приемате повече витамини, за да може по този начин да подсилите защитните сили на организма. Като витамините, в това число и жизнено необходимият ни витамин С, е добре да бъдат приемани с храната, а не под формата на лекарства.

За да си набавите по-голямо количество витамин С, започнете да ядете повече плодове и зеленчуци (според сезона), като най-богати на него са чушките, гуавата, листните зеленчуци (колкото по-тъмни са листата им, толкова по-добре), броколи, карфиол, киви, цитрусови плодове.

Котешка стъпка

Една от най-популярните родни билки. В състава й се съдържат естествени мощни противовъзпалителни вещества, които са изключително ефикасни при лечение на менингит. Освен това котешката стъпка стимулира дейността на имунната система, убива зловредните клетки в организма и се бори с вирусите.

Направете си отвара като залеете една супена лъжица изсушена котешка стъпка в 400 мл студена вода, слага се на слаб огън, докато заври и полученият чай се пие три пъти на ден преди хранене.

Стар чесън

Менингитът се повлиява много добре от стар чесън

Казано по друг начин, чесън на скилидки. Едно от най-здравословните растения, познати не само у нас. В скилидките му се съдържат огромни количества от антиоксиданта сяра, който действа безотказно при премахването на токсините от тялото, подобрява имунитета и възпрепятства развитието и задълбочаването на менингита.

Чесънът има противовъзпалителни свойства и действа като естествен лек срещу евентуален оток на мозъка, което доста често съпровожда менингита.

Можете да приемате скилидките в суров вид, заедно с храната си, а ако вкусът му е твърде силен за вашия вкус, можете да се доверите и на екстракта от чесън.

Маслинови листа

В маслиновите листа се съдържа уникално вещество, наречено олеуропеин. Което е мощен антиоксидант и притежава противовъзпалителни свойства, което го прави незаменим помощник в борбата с менингита.

Маслиновите листа съдържат уникална съставка, която бори менингита

Най-голямото предимство на маслиновите листа пред останалите билки е, че в съвсем малко количество от тях се съдържа много голямо количество олеуропеин.

Можете да си приготвите чай от маслинови листа – залейте една супена лъжица от тях (изсушени) с половин литър вряла вода и варете десетина минути на слаб огън. Пийте три пъти на ден.

Широколистен живовляк

Широколистният живовляк е изключително ефикасен както при лека форма на менингит, така и при доста по-тежкото му усложнение – гноен менингит. За да се излекува, болният трябва да приема по 1-2 чаени лъжички сироп от билката три пъти на ден, около 15-20 минути преди хранене.

Сиропът се прави изключително лесно. Пет пълни с.л листа широколистен живовляк се сваряват в един литър вода на слаб огън. След като заврят се добавя 300 грама пчелен мед, една с.л. кервиз (семена), половин ч.л. борова смола и се вари още пет минути, след което се прецежда и се пие по указаната схема.

Почивката е от изключителна важност за болните от менингит, особено от вирусната му форма. При по-леките случаи те дори могат да се излекуват напълно само в домашни условия, без изобщо да постъпват в болница.

За целта обаче трябва да си осигурят достатъчно почивка на легло, като, по възможност, стаята, в която се намира болният, трябва да е тиха и в пастелни цветове, да липсват всякакви ярки тонове.

Хомеопатия

Хомеопатията и хомеопатичните продукти могат да помогнат за лечение на вирусен менингит, но приемът на който и да било от тях трябва да се случва под стриктен лекарски надзор.

Сред най-разпространените хомеопатични продукти за лечение на менингит са:

• Лудо биле – особено ефикасно при остра форма на вирусен менингит. Трябва да се дава на болния само докато той се изпоти, след което да се продължи лечението с Медоносна пчела.
• Сяра – както вече споменахме, съдържа се в големи количества в чесъна.
• Нитроглицерин
• Самакитка
• Дива тиква
• Цинк и мед

Лечението на различните видове менингит е различно и е нужно то да бъде проведено под строг лекарски контрол, особено, ако става въпрос за бактериален менингит. За справянето с него е необходимо лечение с антибиотик, който ще бъде изписан веднага щом бъде поставена диагнозата.

Най-често антибиотикът се прилага интравенозно като целта му е да коригира незабавно температурата на тялото.

Ако менингитът е вирусен, тогава лекарствата може и да ви се разминат, стига да си почивате достатъчно и да приемате много течности (вода, чайове). Както и да се възползвате от рецептите ни за билково лечение на менингит, описани по-горе в темата.

Ако менингитът е херпесен, най-вероятно лекарите ще ви предпишат препарата ацикловир, който е с противохерпесно действие.

Към какъв лекар да се обърнем?

Ако имате съмнения, че сте болни от менингит, трябва незабавно да отидете на невролог, който да ви направи обстоен преглед, от който да бъде установено дали са на лице типичните за болестта неврологични симптоми.

Ако това бъде потвърдено, следва лумбална пункция, както и ядрено-магнитен резонанс.

Ваксина срещу менингит предпазва от разболяване

От 2010 година насам на децата се бие задължително ваксина против менингит, като тя е част от задължителния имунизационен календар. Тя не е самостоятелна, а е част от комбинирана ваксина, която предпазва едновременно от пет болести – дифтерия, полиомиелит, коклюш и тетанус.

Прави се три пъти – когато бебето е на два, на три и на четири месеца. Ако е болно и не може да му се постави инжекцията, се изчаква до пълното му оздравяване.

Какво е менингит?

Менингитът е инфекциозно заболяване, което засяга обвивките на меките тъкани на главния или на гръбначния мозък. Причините за нея са няколко – бактерии, гъбички, вируси. Ако не се вземат необходимите мерки навреме, заболяването може да доведе до много сериозни последици за здравето като инвалидизиране, изпадане в кома и дори да има фатален изход.

Симптоми и видове: Вирусен

Тежките последици от менингита се дължат до голяма степен и на факта, че първоначалните му симптоми са подобни на симптомите на грипа – отпадналост, висока температура и това възпрепятства навременното му диагностициране и съответно лечение.

Отпадналост и главоболие са сред симптомите на менингита

Затова следете много внимателно състоянието си и ако забележите някои от следните симптоми, незабавно се консултирайте със специалист.

• висока температура, съпроводена с остри болки в шията и гърба, които се обострят при движение с глава. Наличие на обриви
• прилошаване, съпроводено или не с повръщане, повишена сънливост, чувство на обърканост и дезориентация
• гърчове
• при деца до една годинка – треска, монотонен плач
• Много силна болка в главата, която най-често е придружена с повръщане

При наличието на дори само един симптом, незабавно се обърнете към лекар, който да установи дали страдате от менингит и от какъв тип точно, за да може да предпише съответното лечение.

Вирусният менингит е може би най-леката форма на заболяването, която може да бъде изкарана и вкъщи, при постоянна почивка и прием на течности. Той не се повлиява от антибиотици, а доста често отшумява сам след няколко седмици.

Освен засилената почивка, болният може да вземе лекарства за сваляне на температурата и да пие билкови отвари.

Бактериален

Бактериалният менингит е най-опасният вид, тъй като доста често завършва със смърт, въпреки назначеното лечение. За да се справите с него, трябва при най-малкото съмнение да отидете незабавно при специалист, който да предпише подходящо лечение с антибиотици, които, по негова преценка, да комбинира с кортикостероидни препарати.

Бактериите, виновни за бактериалния менингит, достигат до мозъчната кора през кръвта, след като организмът не е успял да се справи с тях.

Туберкулозен

Туберкулозният менингит се причинява от бактериите на туберкулозата, които, отново по кръвен път, достигат до кората на мозъка и причиняват инфекцията. Най-често се разболяват хора, прекарали туберкулоза, а инфекцията тръгва от заболелия орган.

Добрите новини са, че това заболяване се среща все по-рядко в наши дни и не е смъртоносно.

Температура

Менингитът протича с много висока температура

Менингитът протича с много висока температура, което е и един от първите симптоми на болестта. Доста често тя може да достигне и до 40 градуса и именно това е причината хората да бъркат менингита с грип.

Разликата обаче е, че температурата при менингит не се повлиява от традиционните препарати за смъкването й, а може да се повиши и до животозастрашаващите 41 градуса. Това състояние може да е придружено с гърчове, загуба на съзнание и липса на ориентация.

Заразен ли е?

За съжаление, вирусният менингит е заразен като инфекцията може да се предаде от болен на здрав човек по въздушно-капков път, а също и при непосредствен физически контакт като прегръдка, обикновено ръкостискане и други.

Дори да сте имали такъв контакт, ще ви успокоим, че не е задължително непременно да се разболеете след това. По-уязвими са хората с отслабена имунна система, такива, които наскоро са оздравели след прекаран грип или просто страдат от хронично заболяване.

Ако имате съмнения, че сте контактувал със заразоносител, можете да се обърнете към лекар, който да ви направи ваксина против менингит, но това не бива да се случва по-късно от пет дена след контакта.

При възрастни и деца

Менингитът протича с различни симптоми при децата под две годинки и при възрастните. При мъничките пациенти те не са толкова ясно изразени затова е нужно да следите особено внимателно за признаци, че бебето ви може да е заразено.

Симптомите при малките деца са загуба на апетит, загуба на енергия за игри, необичайно висока сънливост, а при малките бебета – подуване на меката част на главичката.

При децата на възраст над две годинки, а също и при възрастните, симптомите са доста по-явно изразени и включват изброените малко по-горе в статията общи симптоми като чувство за дезориентация, обърканост, много висока температура, схващане и болки във врата и главата, гърчове, сънливост, загуба на апетит.

Последствия

Ако не бъде лекуван своевременно и адекватно, менингитът може да има тежки и необратими последици за цял живот. Като някои от тях могат да доведат и до състояние на инвалидност.

Сред най-често срещаните усложнения след боледуване от менингит са загуба на зрението и слуха, които могат да се окажат и трайни, увреждания на мозъка, някои от които необратими, увреждане или пълна загуба на двигателните способности, енцефалит.

Как да се предпазим?

Да се предпазим от менингит не е толкова трудна задача колкото много хора смятат. На първо място превенцията започва със стриктно спазване на лична хигиена – да не забравяме да измием ръцете си със сапун и вода особено след посещение на тоалетната и преди всяко хранене.

Ваксината е сред най-сигурните начини за предпазване от менингит

На второ място е важно да водим здравословен активен живот, за да поддържаме имунната си система в добро състояние. Това включване здравословно хранене, пиене на достатъчно течности (вода, чайове) и практикуване на физическа активност.

Най-сигурният начин за превенция на менингита е ваксинацията, особено при малките деца, които все още нямат силната имунна система, характерна за възрастните.

Инкубационен период

Инкубационният период при менингита е с продължителност между 2 и 7 дена като през това време е напълно възможно болният да не показва никакви симптоми на заразата. След това се появяват главоболие, температура, повишена чувствителност към шумове и силна светлина. Самата болест може да продължи от няколко дена до седмици.

Операция (пункция)

Пункцията на гръбначния мозък е най-сигурният начин за определяне дали човек страда от менингит или не.

Освен, че диагностицира заболяването, гръбначната (лумбална) пункция спомага и за лечението на менингита, тъй като понижава налягането в черепа благодарение на изтеглянето на мозъчна течност (ликвор). Което облекчава жестокото главоболие, съпровождащо болестта.

Освен това в случаите, в които става въпрос за заболяване от туберкулозен менингит, е необходимо в организма на болния да се вкарват специални антибиотици като това се случва именно през канала на гръбначния мозък.

И не на последно място, неоснователни са страховете, че пункцията може да доведе до парализа. Тя се извършва на такова място, където вече няма нервни окончания и стволове.

Болестта менингит и тежките й последици

Менингит – какво точно е това? Вирусен и бактериален менингит. Симптоми и лечение. Последствия при боледуване от менингит

Менингит винаги звучи стряскащо. С право се счита за сериозно заболяване, което може да доведе до трайни тежки последици за здравето.

Вижте и ТОЗИ БЕЗЦЕНЕН МАТЕРИАЛ : За лечението на менингит с домашни средства и в клиника!

Може да причини и смърт.

Това е инфекция, възпалителен процес, засягащ обвивките на главния и гръбначния мозък (puls.bg).

Вирусен и бактериален менингит

Точната диагностика определя най-подходящото лечение при менингит

За по-точен избор на лечение при менингит има значение причинителят, т.е. откъде е дошла инфекцията. Медицината различава два основни случая:

1. вирусен менингит е по-разпространената форма, вирус се оказва причинителят в 80% от случаите;

2. бактериален менингит.

За вирусния менингит “заслуга” имат поне 50 типа вируси, но три от тях са най-често идентифицираните: коксаки, полиомиелитни и ЕСНО-вируси. Заразата се предава от човек на човек по въздушно-капков път. Възможно е заразяване и по чревен път (doctopbg.com).

Бактериален менингит се развива под действието на бактериите менингококи, пневмококи, хемофилус, стрептококи. Нерядко бактериален менингит развиват малки деца и възрастни пациенти в резултат на болничен престой и вътрешноболнична зараза. Възможно е например манипулация за лечение на синусите да причини стафилококова инфекция и тя да прерасне в менингит. Такъв тип менингит е възможно да развие и пациент след черепно.мозъчна операция.

Вижте още по темата „менингит“:

Ето още няколко причини за менингит, при които няма директно въздействие на вируси или бактерии:

  • реакция при развитието на тумор в мозъка;
  • реакция след химиотерапия;
  • отравяне с олово;
  • реакция на организма след сложни изследвания с използване на контрастно вещество;
  • паразити, гъбични инфекции (по puls.bg).

Симптоми и лечение на менингит

Често началото на едно боледуване от менингит напомня грипно състояние и това е причината да се подцени специфичната опасност. В рамките на няколко часа до един-два дни се развива характерната за менингит симптоматика, която насочва към точната диагноза. Ето кои са симптомите на менингит:

  • висока температура – вдига се внезапно;
  • непоносимо силно главоболие със схващане, сковаване на врата – болният от менингит не може да наведе глава към гърдите си;
  • гадене и/или повръщане;
  • припадъци;
  • загуба на концентрация, объркване;
  • сънливост, трудно събуждане, усещане за безсилие;
  • липса на апетит, неутолима жажда;
  • болезнена чувствителност към светлината;
  • обриви – само при заразените с менингококи.

Ако видимите симптоми на менингит са налице и диагнозата клони към тази болест, обикновено се търси по-точно изследване за причинителя и се полагат още изследвания, включително ядрено-магнитен резонанс.

Висока температура, главоболие, „вдървяване“ на врата – със сигурност е менингит!

Изключително важна е лумбалната пункция: при нея се взема проба от гръбначно-мозъчната течност и чрез микробиологичен анализ се установява кой точно е причинителят. Тази манипулация за доста хора е депресираща, счита се за много болезнена и опасна, което не е точно така. Резултатите от изследването на гръбначно-мозъчната течност изискват около 72 часа време. За да не се допусне усложнение, обикновено в такъв случай се започва антибиотично лечение с обичайните за подобни диагнози продукти. След като излязат резултатите от микробиологичния анализ е възможно лекарството да бъде сменено за по-ефективно въздействие върху патогените.

Добре е да се знае, че поради специфичния характер на заболяването лечението се провежда в инфекциозни клиники и отделения. Бактериалните менингити могат да доведат до тежки усложнения и затова е важно лечението с антибиотици да започне колкото може по-бързо (puls.bg). При вирусните става дума по-скоро за поддържаща терапия; те са по-лекият вариант, но опасността не бива да се подценява. Най-често прилаганият лекарствен продукт при вирусен менингит е ацикловир.

Ваксината срещу менингит не е задължителна в имунизационния календар у нас

Боледуването от менингит, в зависимост от вида му и здравословното състояние на пациента, може да протече основно за две седмици, но може и да продължи два месеца. Най-често болестта се активира през зимата и пролетта и тогава опасността от заразяване е най-голяма: важно е спазването на добра лична хигиена и избягване на контакти в потенциално опасна среда. По време на лечението освен антибиотици се дават витамини, противооточни и ако е необходимо – обезболяващи продукти. Има специфични правила, които трябва да се спазват през възстановителния период – например оздравялото от менингит дете на следващото лято не е добре да ходи на море, тъй като е чувствително на слънце и такъв режим може да претовари нервната му система.

Какви са възможните усложнения от менингит?

При тежко протичащ, късно диагностициран или неглижиран менингит е възможно да настъпят сериозни усложнения. При някои от тях има опасност от инвалидизиране, дори от фатален край на пациента. Най-честите усложнения след менингит са следните:

  • временна или трайна загуба на слуха или зрението;
  • мозъчни увреждания с необратим характер, които засягат когнитивните способности, способности за движение и т.н.;
  • хидроцефалия;
  • енцефалит (по zdravbadi.com).

Най-доброто лечение от менингит е…като се предпазим от болестта. Профилактиката включва споменатата лична хигиена и полезни навици като предпазване с ръка при кашляне или кихане. Има и ваксини срещу менингит, но те обикновено се прилагат масово в страните, където често има епидемична обстановка от менингит. България не е сред тях.

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Причинители, симптоми, ваксини.

Менингитът представлява възпаление на мозъчната обвивка на главния и гръбначния мозък. Потенциално животозастрашаващо заболяване, най-съществено е бързото му разпознаване и посещение в лечебно заведение, навременното правилно диагностициране и адекватно лечение. От тези фактори зависи благоприятният изход на заболяването, затова е важно да има информираност по темата. В статията ще разгледаме видовете менингит в зависимост от причинителя; симптоми; кои са ваксините – срещу кои причинители на менингит предлагат защита и в каква степен; честотата на бактериалните и вирусни менингити и менингоенцефалити в България за последните няколко години.

1. Менингит – видове и причинители на заболяването.

Менингитът може да засегне всички възрастови групи, като е преобладаващ в ранната детска. Причинява се от вируси, бактерии, спирохети, гъбички, паразити, както и от неинфекциозни фактори – например пряко дразнене на мозъчните обвивки от токсични вещества; може да се появи след травма и операции; алергия (лекарствена) и автоимунни заболявания също може да провокират менингит, както и като нежелана реакция от някои ваксини в редки случаи. По тези показатели менингитът се дели на вирусен, бактериален, гъбичен, асептичен. Менингитът може да бъде гноен (бактериален) или серозен (вирусен, туберкулозен, гъбичен, неинфекциозни причини). В 80% от случаите заболяването се дължи на вируси – срещу този менингит няма ваксини. Има само срещу някои причинители на бактериален менингит, но единствено срещу част от щамовете на съответните причинители, като предлагат защита с променлив успех.

Вирусният менингит в повечето случаи няма опасни последствия за организма, обикновено протича леко и често се самоизлекува. Най-често пациентите оздравяват за 1-3 седмици. Дължи се предимно на ентеровируси. Те са най-разпространени в края на лятото и началото на есента. Други вирусни причинители на менингит са херпес симплекс вирус, ХИВ – вирус, паротитен вирус, западно-нилски вирус, грипен вирус и други.

Острият бактериален менингит е изискващо бързи и адекватни мерки животозастрашаващо състояние, затова е важно да се познават симптомите. Причинители на бактериални менингити са: Streptococcus pneumoniae, Neisseria meningitidis, Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Haemophilus influenzae, Streptococcus agalactiae, Enterococcus spp., НФГБ (неферментиращи глюкозата бактерии), Salmonella typhi, Listeria monocytogenes, CoNS (коагулазонегативни стафилококи), други стептококи, в редки случаи Mycobacterium tuberculosis като причинител на туберкулозен менингит – подвид на бактериалния, и т.н. Менингитите, причинени от грам-отрицателни чревни бактерии са главно след травми и мозъчни операции.

В България за 2006-2012 г. относителният дял на докладваните причинители на бактериален менингит е 38,33% за Streptococcus pneumoniae; 19,86% за Neisseria meningitidis; 8,58% за Haemophilus influenzae; други видове стрептококи (вкл. S.agalactiae) – 10,27%; други бактериални причинители – 32,96%. Висок е делът на менингитите с неизяснена етиология, понякога до половината от всички бактериални.*

Най-честите причинители на бактериален менингит и фактори за предиспозиция:

Източник: МедикАрт, Пулмология и Педиатрия, научна периодика, 1/2014*

Рискови фактори за развитие на бактериален менингит: Лица с компрометирана имунна система; възрастни над 60 години; деца под 5-годишна възраст; болни от сърповидно-клетъчна анемия; лекуващи се с химиотерапия от злокачествени заболявания; лекуващи се с имуносупресанти (най-често след трансплантация); болни от диабет; хора, живеещи в казарми, общежития; интравенозни наркомани; алкохолизъм; претърпели мозъчна операция по повод хидроцефалия, с поставен шънт.

2. Симптоми на менингита

Могат да се развият от няколко часа до един-два или повече дни. Не при всеки се проявяват всички симптоми или най-характерните за менингит, затова разпознаването му е трудно. При наличие на някои от симптомите трябва да се изостри вниманието, да се има предвид и менингит като възможна диагноза и да се посети лечебно заведение.

Симптомите на менингит включват повишена температура – висока за гнойните менингити, умерено повишена за вирусен и туберкулозен; наподобяващи грипни симптоми; менингеален синдром – силно главоболие, обилно повръщане, фото и фонофобия – страх и силно неприятно усещане предизвикано от светлина и звуци; вратна ригидност – скованост, вдървеност на врата, невъзможност за движение и сгъване на брадичката към гърдите или затруднено движение на врата назад; други неврологични симптоми, кожна свръхчувствителност; възможна е появата на кожни обриви. Новородените и малките деца може да не проявят голяма част от симптомите или да не бъдат разпознати при тях.

По-характерни симптоми на менингит в детската възраст:

  1. отпуснатост, не реагират на дразнене;
  2. сънливост, трудно се събуждат;
  3. гърчове с резки и внезапни движения на крайниците;
  4. температура;
  5. симптоми наподобяващи грипните;
  6. отказване на храна;
  7. силно отпусната шия, изострена чувствителност при допир или вдървен врат;
  8. писклив или хленчещ плач;
  9. повръщане;
  10. бледа кожа с поява на червени петна по нея, кожен обрив;
  11. подуване в областта на фонтанелата на главата.

3. Поставяне на диагноза

Базира се на данните за оплакванията на болния, физикалния преглед и извършването на някои изследвания. По време на прегледа лекарят може да търси данни за инфекция на ушите, гърлото и кожата по протежението на гръбнака. За по-точно поставяне на диагнозата се правят:

Кръвни изследвания (хемокултура) – на пациента се взема венозна кръв, в която чрез посявки на специални хранителни среди, се търсят микроорганизми (бактерии). Необходимо е изследването да се извърши повече от веднъж, най-често трикратно.

Образни изследвания – рентгенография и компютърна томография на главата, синусите и гръдния кош могат да разкрият оток и възпаление. Тези тестове помагат и за откриването на инфекция в други части на тялото, възможно свързана с възникването на менингит.

Лумбална пункция – за поставяне на окончателна диагноза менингит е необходимо изследване на цереброспинална течност (ликвор), който се взема чрез лумбална пункция.

Генетичните методи за детекция на бактериална ДНК като PCR (полимеразно-верижна реакция) се отличават с бързина, висока специфичност и чувствителност при диагностиката на менингитите, особено в случаите на вече започната антибиотична терапия.

Източник: Сайт на Българска асоциация на микробиолозите, Етиологична структура на инфекциите в България – микроорганизми, изолирани най-често от ликвори за 1998-2010 г.

Вирусните менингити протичат по-леко, могат да се самоизлекуват спонтанно. При тях лечението е симптоматично и поддържащо. В случай на херпес-менингит е показан специфичен антихерпесен препарат.

Бактериалният менингит е спешно състояние, което изисква ранно започване на лечението. Лечението се състои в специфично антибиотична терапия, започваща веднага след поставяне на диагнозата менингит, без да се чакат микробиологичните резултати от лумбалната пункция. След получаване на антибиограмата антибиотичното лечение може да се коригира, ако е необходимо. Най-често се прилага интравенозно антибиотично лечение.

Бактериалните причинители на менингит, срещу които има ваксини, са:

Streptococcus pneumoniae (стрептококус пневмоние) – Грам-положителен диплокок – пневмокок, алфа-хемолитичен, анаеробен член на род Стрептококус. Известни над 93 серотипа на бактерия. Причинител на пневмококов менингит.

Neisseria meningitidis (найсерия менингитидис) – грам отрицателен диплокок – менингокок; в зависимост от антигенните характеристики се различават 13 серогрупи, от които групите А,В,С,H,Y и W-135 имат най-голямо епидемиологично значение. Причинява менингококов менингит.

Haemophilus influenzae tipe b (Hib, хемофилус инфлуенце тип Б, ХИБ) – Грам-отрицателен неподвижен анаеробен кокобактерий с много малки размери. Причинител на хемофилусен менингит. Тип Б спада към притежаващите полизахаридни капсули щамове на Х.инфлуенце, които са серотипизирани в шест субтипа – a, b, c, d, e, f. Капсулните щамове са основните причинители на хемофилусни инвазивни заболявания. Другите щамове на бактерия – некапсулираните (нетипизирани) предизвикват най-често неинвазивни инфекции.

Mycobacterium tuberculosis (микобактериум туберкулозис, туберкулозен бактерий, бацил на Кох) – патогенен аеробен микобактерий, който може да се прояви както като Грам-отрицателен, така и като Грам-положителен. Причинява туберкулозен менингит – рядко заболяване. В голямата си част вторична инфекция в хода на налично туберкулозно заболяване. При навременно и правилно лечение оздравяване настъпва в 90% от случаите.

Ваксините срещу тези бактерии са с различна ефективност, предпазват с променлив успех и само срещу ваксинозастъпените щамове на съответните причинители на менингита.

Срещу пневмококов менингит се прилагат най-вече две ваксини, съдържащи антигени на бактерия Стрептококус пневмоние. Това са конюгираните ваксини Синфлорикс и Превенар 13. От тях само първата се използва у нас и е задължителна по имунизационен календар (въведена през 2010 г.). Синфлорикс е 10-валентна ваксина – от съществуващи известни над 93 щама на бактерия С.пневмоние, тя съдържа само 10 от тях. А именно серотиповете: 1, 4, 5, 6B, 7F, 9V, 14, 18C, 19F и 23F. Превенар съдържа 13 щама на бактерия – 1, 3, 4, 5, 6А, 6B, 7F, 9V, 14, 18C, 19А, 19F и 23F. Недостатък и на двете ваксини е, че са серотипово специфични – осигуряват имунитет само срещу включените в тях щамове на бактерия. Досегашният опит от използването на пневмококови ваксини показва, че скоро след въвеждането им в употреба (2-3 години) се наблюдава заместване на серотиповете в популацията, като най-често ваксинални серотипове са заместени от други, невключени във ваксината. Това се наблюдава и в България, като в последно време около половината циркулиращи в популацията пневмококови щамове не са ваксинозастъпени. Същевременно присъстващи във ваксината щамове успешно продължават циркулацията си след въвеждането ѝ в употреба, например 19F, 9V, 14, 6B, 18C и 23F. Най-често изолираният при инвазивни и неинвазивни пневмококови инфекции серотип е ваксиналният 19F. След въвеждане на ваксината неговата честота се е увеличила. Динамичните промени в циркулацията на ваксиналните и неваксинални пневмококови серотипове преди и след въвеждане на ваксината, показва частичната ѝ ефективност, която е повлияла за известно намаление на циркулиращите ваксинозастъпени щамове, но заместването им с неваксинални е сигнал, че ефикасността ѝ спрямо пневмококовите инфекции ще намалява все повече. От друга страна, продължаващата циркулация на ваксинални серотипове, включително увеличение на някои от тях, говори за неособената ефикасност на ваксината и срещу застъпени в нея щамове. Преди използването на ваксината заболеваемостта в България от пневмококов менингит за всички възрасти е между 28 и 52 случая (2001-2009 г.). След въвеждането ѝ – между 15 и 37 (по данни на НЦЗПБ, таблицата – 37, според епид.бюлетин за 2011 г. – 34) заболели (2010-2016 г.), като само до средата на май 2016 г. случаите са 11.

Факторите за немалкия процент смъртност са късното или грешно диагностициране на бактериалните менингити и в частност пневмококовия, понякога грешно лечение, придружаващи заболявания и отслабена имунна система, също и растящата резистентност на бактериите към антибиотиците.

Източник: М. Кожухарова, Т. Георгиева, Бактериални менингити и възможности за предпазване

Ваксината срещу Хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) влиза в състава на две използвани у нас многокомпонентни ваксини – петкомпонентната Пентаксим (от 2010 г.) и новата шесткомпонентна Хексацима (от декември 2014 г.), част от имунизационния календар. В България не се използва моноваксина срещу хемофилусен менингит, което е пропуск и ощетява лица с противопоказания към някои основни и помощни съставки в многокомпонентните ваксини. Ваксината срещу ХИБ не предпазва от инфекции, причинявани от други типове Х. инфлуенце, също и от инвазивни заболявания дължащи се на други серотипове Хемофилус инфлуенце тип Б, нито от менингити с друг произход. В България преди въвеждането на ваксината в употреба, средногодишно в около 12 ликвора (втората таблица в текста) е установено наличие на Хемофилус инфлуенце. Това не налага задължително ваксиниране на всички деца у нас. При такава ниска честота на заболеваемост и поради задължителната масова ваксинация, е възможно получилите нежелани реакции от прилаганата ваксина да са доста повече, отколкото общия брой заболели от Х. инфлуенце тип Б за всички възрасти преди въвеждането на ваксината.

Ваксината срещу менингококов менингит Нименрикс е по желание. Това е така поради по-малката честота на менингококовите инфекции у нас, отколкото в другите европейски страни, същевременно тук по-разпространена е менингококова група В, която не се съдържа в тази ваксина. Конюгатната менингококова ваксина Нименрикс съдържа серогрупи A, C, W-135, Y на бактерия Н. менингитидис. Срещу менингококова серогрупа B в Европа се използва ваксината Бексеро, но тя не е регистрирана у нас. В различните региони на света преобладават различни серогрупи на бактерия. За Европа най-разпространени са серогрупи A, В, C, W-135, Y, като по данни от Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията за 2009 г. серогрупа В заема 78.5%, а останалите A, C, W-135, Y – 21.5%. В България превесът също е на серогрупа В. Като цяло у нас заболеваемостта от менингококови инфекции е ниска – за 13-годишен период (2001 – октомври 2014) случаите са общо 374 за всички възрасти – средногодишно под 29 лица. Конкретните цифри за последните 7 години показват следното: 2009 г. – 21 заболели; 2010 – 17; 2011 – 17; 2012 – 13; 2013 – 8; 2014 – 9; 2015 – 10.

Източник: М. Кожухарова, Т. Георгиева, Бактериални менингити и възможности за предпазване

Ваксината срещу туберкулозен менингит е БЦЖ. Тя се характеризира с неголяма ефективност. Мета-анализ на данните от 14 проучвания и 12 контролни изследвания заключават, че цялостния защитен ефект на БЦЖ срещу туберкулозна инфекция е 50%. Въпреки много редките случаи на туберкулозен менингит у нас и високото ваксинално покритие, се срещат такива и немалка част от заболелите са ваксинирани. България е единствената страна в света, където ваксината се прилага в 5 дози (след проба Манту, която в много случаи дава грешни резултати). В повечето европейски страни БЦЖ не се прилага или само на определени рискови групи. Има и държави в Европа, където се поставя на всички деца, но само една доза.

В повечето европейски страни всички ваксини в имунизационния календар са по избор на родителите.